14.10.2009 г., 22:41 ч.

Душата ми 

  Поезия » Бели стихове
928 0 3
Къде изчезна момичето от снимките,
сега дори се питах, дали съм била жива,
или съм я създала, улавяйки прашинките,
от нейната душа, останала без сила...
прашинка след прашинка я издухах,
като глухарче в детските си спомени,
подобно на балончета излюзиите спуках
и само скреж в краката ми се ронеше,
хей, Господи, какво, по дяволите, стана,
аз исках да я върна и се молех,
без отговор молитвата остана...
сама да си се рее нейде из ефира, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Кацарска Всички права запазени

Предложения
: ??:??