Душата ми

Mar 6, 2010, 1:12 PM

Poetry

803 0 0

Душата ми стихийна изхвърлена лежи,
потъпка я вечерният ти прилив!
Там пясъкът студен и мокър
ридае с нея на брега самотен,
в кълбо от болка се е свила!
Вечерен топъл бриз
опитваше се да я вразуми,
обсипвайки я с нежни ласки,
но горда си остана тя -
простила всяка суета,
очаква утринния отлив.
И, сливайки се с любимото море, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Душата ми

Want to read more?

Random works