Aug 27, 2011, 9:48 AM

Душата ми е стегната на възел 

  Poetry » Phylosophy
726 0 6
Душата ми е стегната на възел
и в порив търси как да полети.
Животът ми е шарен пъзел,
а дните тичат - като след мечти...
Дали бленуваното утро синьо
ще ме облее със безбрежност,
или ще полетя стремглаво
в поредната житейска бездна?
В дълбоката, мъглива пропаст
не ще допусна да потъна!
Защото, нищо че е тъмно -
раздиращата светлина ще смъкне ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хрис All rights reserved.

Random works
: ??:??