27.08.2011 г., 9:48 ч.

Душата ми е стегната на възел 

  Поезия » Философска
728 0 6
Душата ми е стегната на възел
и в порив търси как да полети.
Животът ми е шарен пъзел,
а дните тичат - като след мечти...
Дали бленуваното утро синьо
ще ме облее със безбрежност,
или ще полетя стремглаво
в поредната житейска бездна?
В дълбоката, мъглива пропаст
не ще допусна да потъна!
Защото, нищо че е тъмно -
раздиращата светлина ще смъкне ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хрис Всички права запазени

Предложения
: ??:??