Душата ми е стегната на възел
и в порив търси как да полети.
Животът ми е шарен пъзел,
а дните тичат - като след мечти...
Дали бленуваното утро синьо
ще ме облее със безбрежност,
или ще полетя стремглаво
в поредната житейска бездна?
В дълбоката, мъглива пропаст
не ще допусна да потъна!
Защото, нищо че е тъмно -
раздиращата светлина ще смъкне ...