Животът ми минава виртуално,
предимно между четири стени.
Неистински емоции нахално
затулят синкавите ширини.
Душата ми жадува да е вънка,
да вдиша леден аромат,
отново да запее звънко,
отново да добие цвят
и спомен детски да събуди
за безкрайната зелена шир,
за градини с бабини зокуми,
за лалетата в нашарен мир.
Душата ми жадува да живее!
Затрупана от градски прах,
ако още иска да се смее,
защо ли да я спирам аз?
© Елза Тодорова All rights reserved.