Животът ми минава виртуално,
предимно между четири стени. 
Неистински емоции нахално 
затулят синкавите ширини.

Душата ми жадува да е вънка,
да вдиша леден аромат,
отново да запее звънко,
отново да добие цвят

и спомен детски да събуди
за безкрайната зелена шир,
за градини с бабини зокуми,
за лалетата в нашарен мир. 

Душата ми жадува да живее!
Затрупана от градски прах,
ако още иска да се смее,
защо ли да я спирам аз?