Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
Dec 28, 2006, 8:18 PM

Душата ми сънува... 

  Poetry
591 0 4
Душата ми сънува ветрове,
които разпиляват спомени,
като далечни ярки светове,
загубили отнесените пориви.
Душата ми изгражда светове,
бленуваните мисли от съня ми,
пристъпва на нереални брегове
на ветренните разпиляни тайни.
И все така усърдно всеки ден,
изгражда замък, а нощта руши
лъчът във утро сътворен,
а в залеза потъващи мечти...
И все така душата ми те чака
в измолените прошки на съвестта,
в разпятието на истините святи
с увиснали съмнения на радостта.
И пак, когато вечерта притихне,
угасва в погледа ми пламък,
жадуваните думи от сънят ми,
нестоплени си тръгват...
Със идващият ден заспиват
съмнения и болка се стопавят!
А все така във устремления
към тебе мислите ми бягат!  
--.08.2006г.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??