Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
28 dic 2006, 20:18

Душата ми сънува... 

  Poesía
589 0 4
Душата ми сънува ветрове,
които разпиляват спомени,
като далечни ярки светове,
загубили отнесените пориви.
Душата ми изгражда светове,
бленуваните мисли от съня ми,
пристъпва на нереални брегове
на ветренните разпиляни тайни.
И все така усърдно всеки ден,
изгражда замък, а нощта руши
лъчът във утро сътворен,
а в залеза потъващи мечти...
И все така душата ми те чака
в измолените прошки на съвестта,
в разпятието на истините святи
с увиснали съмнения на радостта.
И пак, когато вечерта притихне,
угасва в погледа ми пламък,
жадуваните думи от сънят ми,
нестоплени си тръгват...
Със идващият ден заспиват
съмнения и болка се стопавят!
А все така във устремления
към тебе мислите ми бягат!  
--.08.2006г.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??