Душата ми
за твойта пита,
а тя остава
ненапита,
но ето –
лекичко почуква
и с дъх омаен
ме напуква,
когато почва
да говори
за Луна
и слънчеви простори ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up