19 jun 2006, 21:09

Душата ми за твойта пита  

  Poesía
715 0 5
Душата ми
за твойта пита,
а тя остава
ненапита,
но ето –
лекичко почуква
и с дъх омаен
ме напуква,
когато почва
да говори
за Луна
и слънчеви простори ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??