ДУШАТА НА ЧОВЕКА Е ВСЕЛЕНА
... живея между радост и тревога,
несбъднати надежди и мечти –
дали с това, което знам – и мога,
душата ми един ден ще лети?
Или ще си я кътам до премала.
Доде съм жив, ще питам с малко страх
в душата черна – и в душата бяла? –
в коя от тях най-истински живях.
Дали ще я раздам на стих по изгрев?
Или ще скита – безпризорно псе? –
протегнатата ваша длан да близне ...