5.06.2023 г., 6:29 ч.

Душата на човека е Вселена 

  Поезия
5.0 / 3
297 3 2
ДУШАТА НА ЧОВЕКА Е ВСЕЛЕНА
... живея между радост и тревога,
несбъднати надежди и мечти –
дали с това, което знам – и мога,
душата ми един ден ще лети?
Или ще си я кътам до премала.
Доде съм жив, ще питам с малко страх
в душата черна – и в душата бяла? –
в коя от тях най-истински живях.
Дали ще я раздам на стих по изгрев?
Или ще скита – безпризорно псе? –
протегнатата ваша длан да близне ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Предложения
  • Дали бе въпрос на късмет да се срещнем? Дали пък съдбата това ни внуши? А може би просто животът бе ...
  • Във мъртвото вълнение на думите се дави и заглъхва мисълта ми. - Мълчание сравнимо само с лунното. -...
  • Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Още произведения »