В легло от сълзи спиш,
далеч оставаш от всички очи.
Но в себе си пак доброто таиш,
макар невиждащ слънчевите лъчи.
Къде е твоят кораб на спасение,
защо е такава твоята съдба?
Чакащо друг живот и друго време,
отчаянието те кара да потънеш
в твойта дълбока тъга.
Твоето име е море,
защото в душата си пазиш скръбта
и огромната човешка самота. ...