10 апр. 2010 г., 09:38
В легло от сълзи спиш,
далеч оставаш от всички очи.
Но в себе си пак доброто таиш,
макар невиждащ слънчевите лъчи.
Къде е твоят кораб на спасение,
защо е такава твоята съдба?
Чакащо друг живот и друго време,
отчаянието те кара да потънеш
в твойта дълбока тъга.
Твоето име е море,
защото в душата си пазиш скръбта
и огромната човешка самота. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация