Anita765 (Ани Монева)
296 11763
Aug 15, 2019, 11:50 PM

Душата на вятъра 

  Poetry » Other
1087 10 8

Беше лято, а после не беше.

Опознавах душата на вятъра

и очите му,  пълни с насмешка,

и студа му,  клечащ пред вратата.

 

Слушах как свири в ключалката

нощем, когато си спомнях

хляба на мама и залъка,

дето остана бездомен.

 

Оттогава съм някак дъждовна

и валя след следите на лятото.

Не научих да бъда готова,

да посрещам студа по приятелски.

 

Тръпнех,  когато превземаше

бавно ръцете на татко.

Чаках, но беше безвремие –

подпис последен в тетрадка.

 

Преболях, преболях от очакване,

щом по пътя изгубих си шала.

Не остана сълза неизплакана,

ни душата на вятъра цяла.

 

© Ани Монева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??