Jun 22, 2012, 12:23 PM

Душата на звяра 

  Poetry » Love
835 0 3
Исках да избягам, да се скрия
и тръгнах в дъжда през полето.
Исках докрай да доубия
и последния стон на сърцето.

Гонех в нощта на вятъра кервана,
с раздрана душа и раздърпана риза...
а ти на пътя ми застана
и с вълчия си поглед ме прониза.

Готов бе сякаш да разкъсаш всеки,
прекрачил портите на твоя свят
и с тежки огнени доспехи...
накара мислите ми да горят.

Почувствах се пред огледало...
Не можех виковете ти да заглуша...
Пред мен стоеше звяр в човешко тяло,
ала в очите му прозираше душа.

© Ира Милова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??