22 июн. 2012 г., 12:23

Душата на звяра 

  Поэзия » Любовная
836 0 3
Исках да избягам, да се скрия
и тръгнах в дъжда през полето.
Исках докрай да доубия
и последния стон на сърцето.

Гонех в нощта на вятъра кервана,
с раздрана душа и раздърпана риза...
а ти на пътя ми застана
и с вълчия си поглед ме прониза.

Готов бе сякаш да разкъсаш всеки,
прекрачил портите на твоя свят
и с тежки огнени доспехи...
накара мислите ми да горят.

Почувствах се пред огледало...
Не можех виковете ти да заглуша...
Пред мен стоеше звяр в човешко тяло,
ала в очите му прозираше душа.

© Ира Милова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??