Душата си оставих при морето

Oct 20, 2009, 4:44 PM

Poetry » Landscape

1166 0 4

Душата си оставих при морето,

а тялото наказах го със вас.

Заплувах в хорските вълни, където

няма лятно време, а е вечен мраз.

Не крия - често пишем си писма,

че там реве прибоят, ми разказва тя.

"Вълните плачат за плътта ти гола,

в очите им сини три дни валя"

Четейки тези редове, неволно рухвам,

като сграда стара и прогнила.

Не ми остава друго, освен да чакам

през юли да бъда пак по морски щастлива.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

galenaGV (Галена Воротинцева)

2009-10-25T11:58:13+02:00

...Хорските вълни са вечно студени - там няма лято...Тъжна истина! За младостта ти - мъдро, осъзнато и ясно формулирано. Поздравления!
БезликКомик (Нечарм)

2009-10-25T11:25:25+02:00

Интересно се е получило...
DragoPi4a (Драгомир Костадинов)

2009-10-24T15:48:30+03:00

Браво
aleksandartomov (Александър Валериев)

2009-10-20T22:38:06+03:00

Преплиташ приятното с неприятното, съпоставяш морето с хората....прекрасни стихове!