Душата си оставих при морето,
а тялото наказах го със вас.
Заплувах в хорските вълни, където
няма лятно време, а е вечен мраз.
Не крия - често пишем си писма,
че там реве прибоят, ми разказва тя.
"Вълните плачат за плътта ти гола,
в очите им сини три дни валя"
Четейки тези редове, неволно рухвам,
като сграда стара и прогнила.
Не ми остава друго, освен да чакам
през юли да бъда пак по морски щастлива.