Научим ли сърцето да прощава,
а устните да сдържат яростта,
душата безвъзвратно завещава,
да не политнем нивга в пропастта.
Научим ли ръката да подава,
без да очаква нищо след това,
душата безконечно
завещава
спокойни дни и почит към рода.
Научим ли емоциите спокойно
да тласкат непокорството в кръвта,
душата ни ще отлети достойно, ...