Едно огромно небе нагазило в синева
ширнало своя простор тъй високо
Окъпана от лъчи вечно гладна зора
прогони нощта с крясъка на събудено ято.
А някъде в мен тишината прелива
от картини препълнени с красота...
огнеструйна лава есенно пременена
дарява със сладост и дух и душа.
Стапят се граници неуморно в покоя
надбягали в устрема свой ветрове.
Море ефирно разнася във всемира на воля
еликсир чудотворен, създал светове. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up