Душите ни са трапчинки по гръбнака на вечността
много, много, толкова скоро,
когато започна света
с теб - тихичък, трапчинков кентавър
се облегнахме на ръба на онзи лотос,
който държи вселената да не излезе от фокус
и се намърдахме в отредените ни души
аз - бясно,
ти - деликатно
отвън остана едно сърце да стърчи
пророкува ни един несъществуващ туарег,
забравил под възглавницата на Сахара себе си,
небето, щом видя това, бързо нахвърли всичките си чаркове
в два-три облака и търти, където му видят ветровете
зениците ни пеят с изпотени ноти
безотговорни оратории
и само абажурът на нощта ни слуша,
но какво от това
понякога се молим,
друг път считаме това за ерес -
религия е сливането ни,
която спира водопадите около нас
и ни съблича
гениално оглупели от любов, което значи -
време е да се родим
аз като мъж,
ти - жена,
но може и обратното
© Десислава Атанасова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Лудетина!
-
" ...простете на поетите
те са луди и грешни,
клетите
и нареждат слова броеница -
после тихо се бесят на жиците..." -
свежарско и приказно-красотно
-
Дани, благодаря, за пръв път се явяваш при мен, Ринго - не те очаквах, братче, нахили ме широко, Радиола - трАпчинков кентавър е кентавър с трапчинки и на двете бузки.
-
Какво точно значи "тръпчинков кентавър",моля?
-
Хубаво е
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Има много музика в думите ти!