mariq-desislava
20 results
648
1
2
Нелепата представа, че си жив,
защото е есен и растеш, но навътре,
със зелена опашка помахва само слънцето
и си отива.
Капнало. ...
защото е есен и растеш, но навътре,
със зелена опашка помахва само слънцето
и си отива.
Капнало. ...
646
1
Сумрачният градинар на живота ми си отива,
отива си с последното нощно листо,
с розовите очи на утрото.
Не е достатъчно да се събудя,
за да повярвам във безкрая. ...
отива си с последното нощно листо,
с розовите очи на утрото.
Не е достатъчно да се събудя,
за да повярвам във безкрая. ...
529
1
Никой не знае дали съм жив
или в сенките ви
с дългите си очи прониквам.
В този стенещ екран
е побран живота ви, ...
или в сенките ви
с дългите си очи прониквам.
В този стенещ екран
е побран живота ви, ...
513
Не си тръгвай от мен, небе,
като изящен апокалипсис
отляво хиляди атоми зреят.
На гилотината на любовта
ще прогледна, ...
като изящен апокалипсис
отляво хиляди атоми зреят.
На гилотината на любовта
ще прогледна, ...
634
Когато небето захвърли
ръждясалите си доспехи
и от развалините на нощта
извае тъничък ден,
осмели се да напуснеш ...
ръждясалите си доспехи
и от развалините на нощта
извае тъничък ден,
осмели се да напуснеш ...
446
1
2
Небето слиза по ръцете ти -
мека стълба,
по която Слънцето
ще се търкулне нащърбено
и ще угасне завинаги. ...
мека стълба,
по която Слънцето
ще се търкулне нащърбено
и ще угасне завинаги. ...
472
3
Толкова искам да те.
Запокитя навътре в себе си.
Така се насвятках с любови-острови,
че вече не ми остана кой знае колко
за акостиране. ...
Запокитя навътре в себе си.
Така се насвятках с любови-острови,
че вече не ми остана кой знае колко
за акостиране. ...
447
Той носи моята кожа окаяна
и ухае на мрак денонощен,
бавните му сълзи изтръгвам,
знам,
много мой живот е и небе ...
и ухае на мрак денонощен,
бавните му сълзи изтръгвам,
знам,
много мой живот е и небе ...
408
Препускат шумните хребети-дни,
а аз не отварям очи за болката,
повече не -
в добавена реалност,
със флакон живот между устните. ...
а аз не отварям очи за болката,
повече не -
в добавена реалност,
със флакон живот между устните. ...
383
Когато небето разцъфтяло
заехти по светулковите стъпки,
дошло е време за замлъкване,
докато се строшат думите
и от тишината залитнат. ...
заехти по светулковите стъпки,
дошло е време за замлъкване,
докато се строшат думите
и от тишината залитнат. ...
840
1
Небето пада в косата ти
и лумва тревата ядосана
от този тъй внезапен плюшен допир.
Лалетата не смеят да ти докоснат сърцето -
страх ги е да не оставят белези. ...
и лумва тревата ядосана
от този тъй внезапен плюшен допир.
Лалетата не смеят да ти докоснат сърцето -
страх ги е да не оставят белези. ...
753
Нацупеният дъжд подсвирна
и всяка порта в тебе се отвори.
Косите ти защипах само
с едно облаче пощуряло,
да не ме гъделичкат, ...
и всяка порта в тебе се отвори.
Косите ти защипах само
с едно облаче пощуряло,
да не ме гъделичкат, ...
912
5
много, много, толкова скоро,
когато започна света
с теб - тихичък, трапчинков кентавър
се облегнахме на ръба на онзи лотос,
който държи вселената да не излезе от фокус ...
когато започна света
с теб - тихичък, трапчинков кентавър
се облегнахме на ръба на онзи лотос,
който държи вселената да не излезе от фокус ...
963
7
На пролетен език мълчиш
и събличаш душата си -
вятър по вятър,
птица по птица.
Пулсът на цветята ...
и събличаш душата си -
вятър по вятър,
птица по птица.
Пулсът на цветята ...
1706
1
3
От шапката на вятъра израстват момичешки коси
и надолу по пръстите ти се извиват.
Тревата скимти.
Три реда любов.
Всичко останало е ...
и надолу по пръстите ти се извиват.
Тревата скимти.
Три реда любов.
Всичко останало е ...
875
2
Под телата ни
нощта медитира,
облаците се протягат
да достигнат изгревната риза,
а Слънцето, голо и разрошено ...
нощта медитира,
облаците се протягат
да достигнат изгревната риза,
а Слънцето, голо и разрошено ...
821
1
подпетих си душата
и запалих небето
(хърка денем и нощем,
до побъркване)
ръждясалите панти ...
и запалих небето
(хърка денем и нощем,
до побъркване)
ръждясалите панти ...
804
4
Не мога да спра да пиша
за калните, дрипави дни,
когато реших, че въздухът
е спрял централно.
Никой не ме предупреди, ...
за калните, дрипави дни,
когато реших, че въздухът
е спрял централно.
Никой не ме предупреди, ...
895
7
повярвай ми – аз лъжа винаги
и виж сега
твърдя, че съм халюцинация,
а всъщност съм отвсякъде жена
нощта-обесница стъкмява огън ...
и виж сега
твърдя, че съм халюцинация,
а всъщност съм отвсякъде жена
нощта-обесница стъкмява огън ...
1588
9
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
