Слънцето скрихме, два облака бели,
прегърнати горе във свода небесен,
в едно да се слеем невинни и голи
и самички да пеем своята песен.
Вятърът лош надалече повя ни.
Нямаме ние над него власт.
В тихата нощ той надделя ни.
И други се сляха заедно с нас.
Омраза и завист там ни грозеше,
те бавно почерниха нашия свят.
Слънцето все така зад нас стоеше.
И страшно от нас заваля град.