20 ene 2009, 16:43

Два облака бели 

  Poesía » De amor
700 0 2

Слънцето скрихме, два облака бели,

прегърнати горе във свода небесен,

в едно да се слеем невинни и голи

и самички да пеем своята песен.

 

Вятърът лош надалече повя ни.

Нямаме ние над него власт.

В тихата нощ той надделя ни.

И други се сляха заедно с нас.

 

Омраза и завист там ни грозеше,

те бавно почерниха нашия свят.

Слънцето все така зад нас стоеше.

И страшно от нас заваля град.

© Николай Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • пиши ...
  • Пишеш за природата и това е страхотно. Ако се заглеждахме по-често в нея и душите ни щяха да бъдат по-чисти и животът по-ведър.
Propuestas
: ??:??