1989г.
Един етюд и недопята песен - съдби на кръстопът.
Възражда се народ, сред плесен и търси своя светъл път.
По улиците и площадите - над сивите бетонни сгради,
над покривите и балконите, разтърсвани от канонади,
умиращи души витаят, за да възкръснат с боен вик
във името на свободата, вещающа:
- "О, спри - ти, миг!"
- О, миг!
Ти, равен си на вечност, когато огнекрилата човечност,
излива в буйна лава, метежния си лик:
- "Спокойствието долу!" ...