Feb 4, 2009, 8:04 AM

Двама 

  Poetry » Love
631 0 3

Все още помня,
беше неотдавна,
онзи странен ден...
Вървяха те,
напред, пак двама,
срещу вятъра студен.
Поспрях за миг.
Дали не бе измама?
Нима във този свят
на страх и мрак
ще се намерят двама
заедно да устоят?
И тъй, на тях
думичка поне
исках аз да кажа.
А те със весел смях,
едно момиче и
            едно момче,
просто продължиха...
И с капка грим
не ще замажа
това, що в мен те промениха,
че в този странен ден
в тоз час суров,
повярвах аз отново,
че живее в мен...
                  любов!


© Александър All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Нима във този свят
    на страх и мрак
    ще се намерят двама
    заедно да устоят?


    Да! Ще се намерят!
  • :о) "в тоз час суров,
    повярвах аз отново,
    че живее в мен...
    любов! "
    ЗА ТОЗИ МОМЕНТ ЖИВЕЯ !!! БРАВО!!!
  • Браво,много е хубаво!
Random works
: ??:??