Apr 14, 2010, 8:42 PM

Двама са малко, трима са много 

  Poetry » Love
777 0 2
Паднал лист от нечия душа,
посята доброта във Ада -
истината, от която страдаш.
Разтопени илюзии от слънчев гняв,
вкаменени сълзи и желание за грях,
болка добре прикрита,
във калъп от гняв наум навита,
бори се със разума да отлети,
но той, Владетелят на всичко, я държи...
Преплетени крясъци в песен и дъжд,
от мъртвата нощ ражда се мъж.
Той на мъничко дете прилича ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Стоянова All rights reserved.

Random works
: ??:??