Паднал лист от нечия душа,
посята доброта във Ада -
истината, от която страдаш.
Разтопени илюзии от слънчев гняв,
вкаменени сълзи и желание за грях,
болка добре прикрита,
във калъп от гняв наум навита,
бори се със разума да отлети,
но той, Владетелят на всичко, я държи...
Преплетени крясъци в песен и дъжд,
от мъртвата нощ ражда се мъж.
Той на мъничко дете прилича ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up