Паднал лист от нечия душа,
посята доброта във Ада -
истината, от която страдаш.
Разтопени илюзии от слънчев гняв,
вкаменени сълзи и желание за грях,
болка добре прикрита,
във калъп от гняв наум навита,
бори се със разума да отлети,
но той, Владетелят на всичко, я държи...
Преплетени крясъци в песен и дъжд,
от мъртвата нощ ражда се мъж.
Той на мъничко дете прилича ...