Разбираме се двама с теб сега:
било до днес каквото то било е,
доплaваме във утрото брега
под грохота неспирен на прибоя
вълните ни преди да потрошат
на лодката продънена веслата
и слънцето и вятър изсушат
душите ни, трапосани в платната.
А знаем: на брега ни чака труд
и люлката приспивна на вълните
навярно ще ни липсва. Повод друг
ще има да раздаваме мечтите. ...