Разбираме се двама с теб сега:
било до днес каквото то било е,
доплaваме във утрото брега
под грохота неспирен на прибоя
вълните ни преди да потрошат
на лодката продънена веслата
и слънцето и вятър изсушат
душите ни, трапосани в платната.
А знаем: на брега ни чака труд
и люлката приспивна на вълните
навярно ще ни липсва. Повод друг
ще има да раздаваме мечтите. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse