Sep 3, 2016, 5:31 PM

Двата свята 

  Poetry » Other
272 2 2

Далеч остана детството ни сладко.

Вече сме големи, всичко ни сребри.

И път не ни остава вече, братко!

Дългият ни ден във залеза гори.

 

Зад него вече чист е хоризонта-

там земя целува своето небе.

Напускаме го на живота фронта-

всички пътьом се разделяме на две.

 

Едни отиват в райските градини,

другите пък тръгват да живеят в ад.

Едните имат лъскави витрини,

другите ще бъдат на вода и глад.

 

Съзнавам вече и ми става ясно-

всичкото на онзи свят е като тук.

Във Космоса навсякъде е тясно-

в чистотата има винаги боклук.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Исабелла! Радвам се на посещението ти и на това, че харесваш написаното!
    Поздрав от мен и спокойна вечер!!
  • Много хубава и искрена творба!
Random works
: ??:??