Двата свята

3 сент. 2016 г., 17:31

Поэзия » Другая

273 2 2

Далеч остана детството ни сладко.

Вече сме големи, всичко ни сребри.

И път не ни остава вече, братко!

Дългият ни ден във залеза гори.

Зад него вече чист е хоризонта-

там земя целува своето небе.

Напускаме го на живота фронта-

всички пътьом се разделяме на две.

Едни отиват в райските градини,

другите пък тръгват да живеят в ад.

Едните имат лъскави витрини,

другите ще бъдат на вода и глад.

Съзнавам вече и ми става ясно-

всичкото на онзи свят е като тук.

Във Космоса навсякъде е тясно-

в чистотата има винаги боклук.