Поточе скрито в злачната дъбрава
в тревата – гръбче на сърничка.
Сред дървесата любовта възпява,
чак до възбог незнайна птичка.
Уши помръдва зайчето страхливо,
че в миг орлова сянка пада.
И хуква, в радостта си, че е живо.
Живее ден за ден – с наслада.
И в мене самодивата се буди,
към небесата взор повдига.
Ръцете ѝ са пъстри пеперуди,
душата – стръкче комунига – ...