Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
2 июл. 2020 г., 17:48

Две диви ягоди остават 

  Поэзия » Пейзажная, Другая
709 7 12

Поточе скрито  в злачната дъбрава
в тревата – гръбче на сърничка.
Сред дървесата любовта възпява,
чак до възбог незнайна птичка.

 

Уши помръдва зайчето страхливо,
че в миг орлова сянка пада.
И хуква, в радостта си, че е живо.
Живее ден за ден – с наслада.

 

И в мене самодивата се буди,
към небесата взор повдига.
Ръцете ѝ са пъстри пеперуди,
душата – стръкче комунига –

 

нагарча, като нея, но лекува,
откъснеш ли я в късна доба.
Знам юли вятърничаво целува...
Сърцето ми си носи в джоба.

 

А тръгне  ли си, мигом ще претръпне
и август ще ми е забрава.
По устни – от целувките му тръпни,
две диви ягоди остават...

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??