С колко много любов лицето ти свети.
Като цяла вселена си с къдри небрежни.
И горят две малки и живи комети
върху образа мил с очертания нежни.
И те вплитам със трепет в тихи куплети.
Всяка мисъл за теб е кристална росица.
И си вишнево-бяла в майски сонети -
като изгрев усмихнат си в мойте зеници.
Аз съм повей от есенен злак, прегорял,
но съм вещ познавач на красивото живо.
За свойта смърт от бързане съм закъснял,
налейте ми във чашата вино пенливо... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up