Две малки и живи комети...

28.05.2011 г., 10:55 ч.

Поезия

777 0 6

С колко много любов лицето ти свети.

Като цяла вселена си с къдри небрежни.

И горят две малки и живи комети

върху образа мил с очертания нежни.

И те вплитам със трепет в тихи куплети.

Всяка мисъл за теб е кристална росица.

И си вишнево-бяла в майски сонети -

като изгрев усмихнат си в мойте зеници.

Аз съм повей от есенен злак, прегорял,

но съм вещ познавач на красивото живо.

За свойта смърт от бързане съм закъснял,

налейте ми във чашата вино пенливо...

И нека тези къдри да ми бъдат кръст,

когато легна сам във лепкавата пръст...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

suleimo (Дани Сулакова)

2013-02-22T12:44:43+02:00

Гледам през твойте очи
danigallery (Йорданка Господинова)

2011-05-30T16:06:28+03:00

Силна любов!Виртуозен стих! Поздрав!
rozita-p (Росица)

2011-05-30T12:31:34+03:00

много нежно и влюбено, но ми се струва, че с тоз "кръст" си поизбързал доста, а
Eia (Росица Танчева)

2011-05-29T21:25:14+03:00

"За свойта смърт от бързане съм закъснял,
налейте ми във чашата вино пенливо...

И нека тези къдри да ми бъдат кръст,
когато легна сам във лепкавата пръст..."

Като стара градска песен е, ама за 109 годишни долу-горе го бива.
elenabili (Елена Биларева)

2011-05-28T20:45:24+03:00

Усмивки, Митко!
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

2011-05-28T11:20:40+03:00

Много любов, цяла вселена от красота е стиха ти!