Отбягваш ме, отбягваш ме, а аз,
наивница, си мисля, още час,
и пак при мен ще станеш окрилен
от своите мечти и своя ден.
Започва ден отново, но боли.
Ти тук си и съдбата ромоли.
Но няма кой да каже от какво
създадено е нашето дърво.
Дали е дъб, брезичка ли, върба
разплакана или пък баобаб,
дали е лешник, орех или пън?
А може би е вишна в твоя сън. ...