Нощта претисна ме до постелята
сърцето ми сякаш спря да бие
пред очите ми райска градина
препълнена с цветя красиви.
Аз бягах към тази красота
с протегнати ръце, исках да докосна
образът на чувствата, ликът на човека
изпълнил с нежни думи душата ми.
Цветята приютиха ликът свиден
звездите и пълната луна грееха чутовно.
Озарено сърцето ми светеше като звездица
постелята галеше с любов цялата снага. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация