Feb 15, 2020, 4:41 AM

Две сестри 

  Poetry » Other
560 0 5

Разлюля се вековният дъб,

тихо стене, от мъка шуми.

Там под него в ранни зори

две сестри окопават пръстта.

 

Що ли толкова рано, ще сеят,

жълт трендафил, ухаен синчец?

Два букета на мястото греят,

върху черната утринна пръст.

 

По - голямата ръси със вѝно,

а пък малката сипва вода.

Кой за тежка сеитба ги викна,

кой ли жаден ги тук призова?

 

Само мраморът хладен насреща,

сякаш знае, проточва снага.

А на него от снимчица малка

се усмихва позната жена.

 

Разлюля се вековният дъб,

не от вятър, от мъка шуми.

Там под него в тъжни зори

две сестрици посяват сълзи.

 

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??