Разлюля се вековният дъб,
тихо стене, от мъка шуми.
Там под него в ранни зори
две сестри окопават пръстта.
Що ли толкова рано, ще сеят,
жълт трендафил, ухаен синчец?
Два букета на мястото греят,
върху черната утринна пръст.
По - голямата ръси със вѝно,
а пък малката сипва вода.
Кой за тежка сеитба ги викна,
кой ли жаден ги тук призова? ...