И също като свещите във мрака

бавно прояснявам твоя път,

но уви, едната трудно озарява пътеката позната

и губи силата си над света.

Сега стоиш в сянката позната

и търсиш нейде моите очи.

Преди съдбата с тях те срещна,

но ти отхвърли и забрави ги.

Сега за тях милееш - за нежните им мисли,

които, когато ме погледнеш, прочиташе без сили.

Искаш с нещо живота си да разнообразиш,

ала не разбра, че само с мен можеш да го промениш.

Надеждата ти е смехът ми пак в ушите ти да прокънти,

но смехът изчезна и вместо него чуваш ти сълзи.

Промяната те стресна, но така реши

и продължаваш да вървиш, но тунелът тъмен си стои.

Чакаш някой до изхода да те заведе

и отново се надяваш това да бъдат моите ръце.

За жалост, копнежът ти по мен умря,

защото и другата свещичка изгуби сила над света.

В момента ти живееш в моя свят

и чакаш някой да те  изведе от кошмара ми познат.