И също като свещите във мрака
бавно прояснявам твоя път,
но уви, едната трудно озарява пътеката позната
и губи силата си над света.
Сега стоиш в сянката позната
и търсиш нейде моите очи.
Преди съдбата с тях те срещна,
но ти отхвърли и забрави ги.
Сега за тях милееш - за нежните им мисли,
които, когато ме погледнеш, прочиташе без сили.
Искаш с нещо живота си да разнообразиш,
ала не разбра, че само с мен можеш да го промениш. ...