Когато аз по теб копнеех, ме болеше.
С надежда гледах отварящата се врата.
Имах твойта обич, ала пак до мен не беше.
Сърцето имах, ала пак ме беше страх.
Нараних ли те, кажи защо си тръгна?!
Защо остави пак сърцето ми само?
Да бие то без тебе няма сили.
Та нали любов събира две сърца в едно.
Искам пак да се обърна.
Да чуя твоя нежен глас.
Дори насън да те прегърна.
Дори за малко да сме само ти и аз.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up