Две в едно

Jun 21, 2018, 8:38 AM

Poetry » Love

410 0 1

Тази любов, която ме разяжда отвътре.
Тя е същевременно тиха и бурно море.
Отива си с идващото утро,
А вечер в тихото все ме зове.

Тази любов, която сто пожара разпалва.
И същевременно ги гаси.
Точно нея да нямам.
Ад за душата ми,
Гръмотевичен тътен.

Тази любов – вечна и свята,
Разрушителна и събираща – две във едно.
Дори светът да се сгромоляса.
Искам я до живот.

Автор: Полина Велчова

Please sign in with your account so you can comment and vote.