Две в едно

21 июн. 2018 г., 08:38

Поэзия » Любовная

430 0 0

Тази любов, която ме разяжда отвътре.
Тя е същевременно тиха и бурно море.
Отива си с идващото утро,
А вечер в тихото все ме зове.

Тази любов, която сто пожара разпалва.
И същевременно ги гаси.
Точно нея да нямам.
Ад за душата ми,
Гръмотевичен тътен.

Тази любов – вечна и свята,
Разрушителна и събираща – две във едно.
Дори светът да се сгромоляса.
Искам я до живот.

Автор: Полина Велчова