Две вселени необятни...

Jan 3, 2009, 1:47 PM

Poetry » Love

1373 1 47

Две вселени необятни -
с теб не си дарихме всичко...
Аз бях странно-непонятна,
ти реши да си себичен.
Сякаш между нас пулсира
глухоняма отчужденост.
Нещо хубаво умира -
май са чувствата ни тленни...
Можехме да сме щастливи -
части на единно цяло...
Само болката е жива,
пареща във нас. Отляво.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Две вселени необятни...

Want to read more?

Random works