Две вселени необятни...

3 ene 2009, 13:47

Poesía » De amor

1371 1 47

Две вселени необятни -
с теб не си дарихме всичко...
Аз бях странно-непонятна,
ти реши да си себичен.
Сякаш между нас пулсира
глухоняма отчужденост.
Нещо хубаво умира -
май са чувствата ни тленни...
Можехме да сме щастливи -
части на единно цяло...
Само болката е жива,
пареща във нас. Отляво.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Две вселени необятни...

Искате да прочетете повече?

Propuestas