Две вселени необятни -
с теб не си дарихме всичко...
Аз бях странно-непонятна,
ти реши да си себичен.
Сякаш между нас пулсира
глухоняма отчужденост.
Нещо хубаво умира -
май са чувствата ни тленни...
Можехме да сме щастливи -
части на единно цяло...
Само болката е жива,
пареща във нас. Отляво.
© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados