Не притваря дори за минута противната злоба
свойте жадни, вторачени в нищото сиви очи.
Най-нахално те следва, пълзи като властна прокоба,
настанява се в мислите, слуша, човърка и бди.
Като някаква стара и крива ръждива отвертка
надълбоко прониква, в душата дълбае човек
и така всеки ден го върти, сякаш прави проверка
на какво се крепи годността му за днешния век.
Всеки устрем красив, всеки зов – тя е стиснала здраво,
даже пулса в сърцето забавя, притиска, души...
Упорито го учи да бъде бездушно, кораво –
да не търси любов и да спре да тупти – да мълчи... ...