30 jun 2012, 22:57

Двойка на изпит при злобата 

  Poesía » Otra
867 0 10
Не притваря дори за минута противната злоба
свойте жадни, вторачени в нищото сиви очи.
Най-нахално те следва, пълзи като властна прокоба,
настанява се в мислите, слуша, човърка и бди.
Като някаква стара и крива ръждива отвертка
надълбоко прониква, в душата дълбае човек
и така всеки ден го върти, сякаш прави проверка
на какво се крепи годността му за днешния век.
Всеки устрем красив, всеки зов – тя е стиснала здраво,
даже пулса в сърцето забавя, притиска, души...
Упорито го учи да бъде бездушно, кораво –
да не търси любов и да спре да тупти – да мълчи... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росен Гъдев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??